13. Поглед към природата - каква ролята играят микробите при заболяването?

Често срещам ушни инфекции при моите пациенти. Има бактерия, която може да се открие в много възпалени уши. Тази бактерия се размножава, тъй като по тъпанчето или в ушния канал растат гранулации (така наречената "дива" плът без кожа). Тъй като и докато бактерията намира хранителните вещества, от които се нуждае, тя може да се размножава и да произвежда своя продукт.

Откъде трябва да започне лечението? Трябва ли да се борим с микробите или с възпалението? В медицината имаме и двата подхода. В повечето случаи антибиотикът се комбинира с кортикостероид, за да се намалят и двете едновременно. Ако обаче причината за възпалението не е отстранена, тези лекарства имат само временен ефект, а понякога нямат никакъв ефект.

Успях да наблюдавам как това се случва в голям брой случаи.

Случай 12

60-годишен пациент идва за лечение с тежко възпаление на дясното тъпанче. Използвах обичайните медикаменти, за да спра възпалителния процес. Но по време на лечението възпалението всъщност се влоши, а не се подобри. Затова поговорих с мъжа за неговата житейска ситуация. Той беше в сериозен конфликт, който нямаше да се разглежда в съда още три седмици. Нищо не му помагаше, докато не приключи съдебното заседание. Тогава възпалението изчезнало под въздействието на приложената терапия и микробите вече не се размножавали (микробите не могат да бъдат убити, а само намалени, те винаги остават налични в неактивна форма). Кое направи пациента здрав - терапията или промяната в мислите му?

Бактериите могат да произвеждат нещо само ако имат храна - а тялото трябва да им я даде. Ето защо бактериите също са ефект от възпалението, а не негова причина. Бактериалната инфекция също може да причини увреждане чрез произвежданите от нея токсини, но винаги като вторичен случай, а не като причина.

Следователно патологичното размножаване на микроорганизми винаги се предшества от възпаление в организма, както при бактериите, така и при гъбичките. Следователно мога да използвам антибиотик, ако токсините, произведени от микроба, са вредни за организма. Но това не лекува възпалението, защото не се бори с причината. Трябва да обясня на пациента откъде идва заболяването му. Щом възпалението изчезне, изчезва и активността на микробите.

Микробите могат да се развиват само там, където организмът им дава пространство и храна. Микробите могат да се активират по всяко време. Само гостоприемникът решава кога да дава храна на микробите и кога не. Това е единственият начин, по който един вирус може да бъде произведен от организма и използван като възпалителен фактор.

Случай 13

Пациентка на възраст около 60 години идва в практиката с едностранна херпес на дясната страна. При херпес се образуват мехури в кожата покрай нерва. Преди да се появят тези мехури, имате болка в продължение на около три дни, без да виждате нищо. Когато се появят мехурите, ни казват, че става въпрос за вирус. Но откъде идва този вирус, кой го произвежда? Защо и защо само в тази част на тялото? Кой контролира локализацията?

Разказах на пациентката за двете страни на тялото, за взаимно свързаните мозъчни полукълба и за наследството от бащата и майката. Там, където има неудовлетвореност и конфликт в отношенията, се проявява и болестта. На пациентите често им е трудно да разберат, когато им обяснявам, че болестта идва от техните мисли. Между другото, конвенционалната медицина също признава стреса като отключващ фактор за появата на херпес. От моите консултации знам, че страната на тялото с доминираща ръка е страната на тялото, която е повлияна от отношенията с майката или партньора. Затова обясних на жената, че заболяването ѝ е предизвикано от мисленето в лявата страна на мозъка и че трябва да е било нещо негативно. Трябва да е било лична загуба, нещо, с което не е била съгласна, което е причинило увреждането на тялото. Тялото не може да лъже.

Тя ми разказа за почивката, която току-що е приключила, че всичко е било наред и не е имало никакви спорове. Майка ѝ била починала преди пет години. Когато попитах за датата на смъртта ѝ, тя съвпадна с почивката, а първите мехури се появиха на следващия ден. След това пациентката описа как си е спомнила за майка си по време на почивката и е скърбяла за нея.

Скръбта е болезнена и опасна мисъл, защото ви разболява. Скръбта доказва, че все още искате нещо от другия човек. Но този човек е починал и вече го няма. Ако мислехте само за починалия човек, без да го възприемате като голяма загуба за вас, тялото ви нямаше да произвежда вирус по заповед на духа ви. В действителност обаче всеки се самосъжалява, защото вече няма майка си или някой друг човек. Ето защо хората се чувстват зле и се възприемат като жертви на смъртта на близките си. Този вид мислене пречи на хората да преработят правилно събитието и води до заболяване. Дали са замесени и микроорганизми, или не, е без значение за погрешното мислене като действителна причина. Това със сигурност играе роля в терапията, но не и в отстраняването на причината.

В природата съществуват фундаментални взаимоотношения, които не могат да бъдат променени. Според тях един макроорганизъм винаги определя един микроорганизъм. Това е вярно без изключение. Въпреки това се разказва и преподава обратното. Ето защо природата с нейните очевидни процеси трябва да се приема за стандарт, а не твърденията на така наречените експерти. Микробите, които живеят от гниене, например, винаги присъстват навсякъде. Очевидно е, че от микробите не зависи кога една ябълка - все още на дървото или дори след прибирането на реколтата - изгнива и микробите могат впоследствие да я "смилат".

Висшите организми винаги доминират над по-ниските форми на живот. Ако беше обратното, нямаше да има висши организми, а следователно и хора. В червата и по кожата ни има повече микроби, отколкото клетки в цялото ни тяло. От гледна точка на броя им те би трябвало лесно да могат да ни "изядат". Очевидно е обаче, че те не могат и не го правят, защото живеят заедно с нас.

В обобщение: Микробите, независимо дали са вируси, бактерии или гъбички, не могат да бъдат истинската причина за нашите заболявания. Духът, който е по-висш от материята, определя тялото, включително въздействието на микробите. Затова е изключително важно да имаме точна представа за структурата и функциите на човешкото тяло и неговите нужди.