9. Себепознанието като първата и най-трудна стъпка към истината

Кое е най-важното осъзнаване, което човек трябва да получи? Не е ли това себепознанието? Убеден съм, че дълбокото непознаване на нашата природа е най-голямата катастрофа за човечеството. Как мисля аз? Как възникват моите чувства и емоции? Защо реагирам по начина, по който го правя? Ако хората познаваха себе си, нямаше да бъдат заблуждавани от другите. Със самопознанието щяхме да знаем кои сме, какво можем да направим и постигнем и какво е невъзможно за нас. Но за съжаление хората не познават себе си. Нито едно училище или университет не ни учи на истината за самите нас.

Когато започнах да разговарям с пациентите за техните житейски истории, разбрах, че хората се оценяват погрешно. От разказите им беше лесно да се разбере, че имат погрешна представа за себе си. Трябваше да се запитам: дали и аз се възприемам толкова погрешно? За нас е много трудно да не познаваме себе си. Себепознанието може да е трудно, но независимо от това е важно да разберем процесите в себе си, за да можем да обясним болестта.

Можем да използваме огледалата, за да постигнем себепознание. За тялото това е стъкленото огледало, което всички познаваме. Отразява ли огледалото реалността? Доброто огледало показва точно отражение. Но какво е огледалото за духа? Как мога да разпозная кой съм аз като личност?

Важно е да се разпознавам по обективен стандарт. Какво можем да направим за това?

Средството за себепознание:

A. Тялото: Вече разгледахме структурата на човешкия мозък и по-специално на мозъчната кора. С помощта на нервите, които свързват дори най-малките части на цялото тяло, всички телесни функции се контролират чрез мозъчната кора. Това е възможно само защото имаме дух. Разумът и тялото действат заедно, както пианистът и неговото пиано. Чрез мислите и решенията си духът контролира и изпраща електрически импулси в тялото. Тъй като органът няма избор при приемането, мозъкът, в качеството си на канал, приема тези токови импулси и реагира по съответния начин, т.е. той предава импулса на тялото точно там, където е определен от духа.

Първата телесна реакция се осъществява в лимбичната система. В първоначалния цикъл хормоните (химията) съобщават чрез емоциите дали мисълта, която е предизвикала електрическия импулс, е била подходяща за тялото или не. Емоциите винаги са резултат от мисли, т.е. следствие. Следователно емоциите и мислите не са паралелни. Например мисълта за страх идва несъзнателно и след това се реализира като стресова емоция за тялото чрез електрически импулси с последващо освобождаване на хормони. Това означава, че хората сами са отговорни за това, което възприемат като емоция. В крайна сметка емоциите са огледало на нашето несъзнателно мислене.

В случая на пациентката със силно главоболие (случай 5) емоциите са се появили, след като тя е променила любящите мисли за приятеля си. Спусъкът е била негативната информация за изневярата на приятеля ѝ, която не е отговаряла на нуждите на съзнанието ѝ. Поради това жената започнала да мисли за разочарование, болка, а също и за възможно отмъщение. След получаването на информацията мислите ѝ вече не били свободни, а в капан. От момента, в който е започнала да мисли натрапчиво и по този начин е била хваната в капан, тя е вземала решения, които първоначално са предизвиквали негативна емоция в лимбичната система като нетелесен импулс. След кратко време се появило главоболие като допълнителна реакция в този случай.

Тъй като тялото се контролира от духа, то е идеално огледало за него. То е обективно и не може да лъже, защото винаги предава само това, което му е дадено или направено. Тялото - като огледало - може да разкрие на духа истината за себе си. И тъй като духът по принцип може да се характеризира само с два вида информация - истина или лъжа - тялото доказва на духа дали мисли правилно, или следва лъжа. Този процес е важен обективен стандарт, който помага на духа да разпознае несъзнателната си самозаблуда и след това да я замени с истината.

B. Духът в капан: Докато човек получава информация, която отговаря на духовните му потребности, той остава свободен. Не му се налага да реагира отрицателно. Тъй като очакванията му са задоволени, няма проблем. Но в момента, в който другият човек престане да прави това, което се очаква от него - или това, което би било правилно от негова гледна точка - проблемът започва.

Когато бях малък, дядо ми имаше куче. Ако го дразнеше, то захапваше опашката си и тичаше в кръг. Със сигурност не е мъдро да постъпваш така, ако се самоунищожаваш само защото другите правят грешка. Но точно такъв е общият процес при всички пациенти, които съм изследвал. Дори да познавах всички на света, вероятно нямаше да намеря изключение.

Сега някои пациенти смятат, че имат избор да мислят по различен начин. Могат да избегнат да се ядосват. Могат ли наистина да го направят?

Случай 8

След 35-годишен брак пациентката разбира, че съпругът ѝ е изневерявал с няколко жени на различни места от началото на брака им. Около три години след като жената научава това, тя дойде в кабинета ми с няколко оплаквания. Едно от тях беше разстройството на съня ѝ. Тя каза: "Вече не мога да спя през нощта. Тогава обикалям с колата си и гледам звездите, докато си мисля как да се измъкна от това положение".

Свободна ли е духом тази жена, или е в капан? Кой я държи в плен? Жената е била щастлива и доволна от съпруга си в продължение на 35 години. Едва когато разбрала за изневярата, в нея започнал процесът на разрушение. Кой може да ѝ помогне, докато тя не осъзнава, че унищожава себе си? Никой не може. Тя си мисли, че действията на съпруга ѝ я унищожават. Но постъпката на съпруга ѝ не ѝ вреди, докато тя не знае за нея. Това ясно показва, че само начинът, по който възприемаме и оценяваме нещо, може да ни навреди.

Когато разбрах, че всички мои пациенти са самоунищожители, се запитах: защо си причиняват това? Разбира се, открих същия проблем и при себе си. Той засяга всички хора, защото всички те са идентични по своята функция. Така че в какво се състои грешката? Къде се заблуждават всички хора?

Измамата се състои в това, че получената информация се счита за истина. Докато информацията не бъде разпозната като лъжа, тя остава истина за измамения човек. Следователно страданието възниква само защото лъжата се приема за истина.

C. Основен природен закон за причината и следствието: Нека разгледаме моделите на нашите взаимоотношения. Имаме взаимоотношения с майка си, баща си, съпруга/та си, децата си, домашните си любимци и т.н. Защо имаме тези взаимоотношения? Защото обичаме тези хора и искаме да им дадем нещо? Или защото искаме да получим нещо от тях, а именно да бъдем обичани? Защо жената с главоболието се е преместила при приятеля си? Защо някой се жени/омъжва? Искат ли да дадат или да получат нещо? Обичайният отговор е: "И двете!" Вярно ли е това? От закона видяхме, че даването и получаването по едно и също време на едно и също място не върши работа. Това е невъзможно. Нито пък можете да вървите напред и назад едновременно.

Грешката в човека му натрапва една мисъл: Аз съм зависим от любовта и от действието и съществуването на другите хора. Дали това наистина е така? Проблемът има два корена. Или хората не правят онова, което ние преценяваме като правилно и очакваме от тях - или го правят, но умират и по този начин са изгубени за нас.

С несъзнателната мисъл за зависимост всички хора, с които влизам във взаимоотношения, стават мои длъжници. Започваме взаимоотношенията, като даваме (поне така си мислим), а не като вземаме. Но това противоречи на закона. В природата всичко работи на принципа на вземане, за да дадем. Хората обаче си мислят, че първо дават, за да вземат или получат след това. Човешкият дух греши из основи, защото си мисли, че първо дава от себе си. Следователно другите ще му дължат нещо и трябва да му дадат нещо в замяна.

Заради тази заблуда всеки дава "първо" и очаква нещо в замяна - дори да си мисли, че не го очаква. Ако нищо не се върне от другия човек, негативните мисли, които имате за него, правят очевидно, че нещо не е наред.

Накратко, имаме три неща, които ни помагат да разпознаем себе си:

1. Тялото ни показва чрез емоциите, дисфункциите, тревожността и всички видове заболявания.
2. Дух в капан с безнадеждна перспектива. Мисли, които постоянно се повтарят и не ви дават покой.
3. Основният закон за причината и следствието, който гласи, че *вземането* предхожда *даването*. Че само самият индивид може да задоволи потребностите си, като вземе всичко, от което се нуждае физически и психически, отвън и го предаде, т.е. приложи. Никой не може да пие, да се храни или да мисли вместо друг.