6. Душата - съвкупност от тяло и дух¶

Според науката, основана на еволюцията, духът произлиза от материята. Той обаче не се нарича дух, а "психика". Психиката се разглежда като резултат от дейността на кората на главния мозък. Ако това беше така, тогава физическите нужди и трудности би трябвало да са по-важни от психическите. Тялото би трябвало да контролира духа. Видяхме, че случаят не е такъв.

Според естествения закон нематериален дух не може да се появи от химията или от материята на клетките. Представете си само, че тялото създава психика, която след това решава да даде на тялото нещо за ядене или да не даде. Или която го кара да скочи от 11-ия етаж и т.н. Това би било неправдоподобно в нашето съзнание и противоречи на закона за причината и следствието.

Духът е този, който чрез мислите предизвиква поток от електричество в тялото. В зависимост от посоката на тези мисли токът в тялото може да причини неизправност, самонараняване и дори заболяване.

Това показва, че токовия импулс, генериран от духа, трябва да има фиксиран ефект върху мозъчната кора, т.е. "правилните" мисли водят до импулс, който е подходящ за тялото, докато "неправилните" мисли имат вреден ефект. Кората на главния мозък е материя и няма собствено решение и степени на свобода по отношение на това как да реагира на духа или мисълта. Това означава, че правилният начин на мислене на духа, който дава на тялото правилния токов импулс, може да бъде надеждно разчетен в тялото. В същото време неправилният, неподходящ за тялото токов импулс също може да има обективна реакция. Един обективен инструмент за измерване на субективното мислене е много полезен, особено когато става въпрос за нашия живот и нашето здраве.

Но преди да разберем тези подробности, трябва да се запознаем с антропологията, т.е. с теориите за човешката природа. Съществуват много различни теории за структурата на човешките същества, но тук ще разгледаме само трите най-известни подхода.

1. От една страна, човека се разглежда като взаимодействие на три независими същности: тяло, дух и душа. Душата и духът са духовни същности. Този възглед за човешкото същество е характеризиран още от древните гърци и затова се нарича платонически и аристотелов възглед за човека. Платон описва много ярко човека като бог, затворен в животинско тяло. Следователно смъртта е своеобразно освобождение за човека. Тогава той отново става бог.¹

Това разбиране за човека продължава да оказва влияние и днес и може да се открие в много религии, особено в християнството.

2. Още от времето на древните гърци е съществувала и алтернативна концепция - стоическият и епикурейският възглед за човека. Според този възглед цялото човешко същество е изключително химия и от това произтичат и духовните способности. По-голямата част от медицината и науката, основани на еволюцията, и до днес се придържат към този доста прост възглед за човека. Според този възглед любовта или страстта възникват чрез "горене" в клетките.

3. Според казаното дотук има неотменими доказателства, че материята сама по себе си не може да обясни човешкото същество. Според закона на природата е необходимо тялото да бъде контролирано от сила, която то не може да предостави на себе си. Следователно е правдоподобно да разглеждаме човешкото същество като състоящо се от две единици: тяло и дух. Не успях да намеря трета единица, но въз основа на взаимозависимостта на тялото и духа - едното не може да прави нищо без другото - терминът душа е добро описание на този факт. Следователно човешкото същество е душа, състояща се от дух и тяло.

Сравнението може да се илюстрира с водата. Водата (H₂O) е налице, когато кислородът и водородът са заедно. Както водата се състои от два елемента, така и душата се състои от два неразделни елемента. Ако те бъдат разделени, вече нямаме вода, а кислород и водород. Ако духът и тялото са разделени, човешкото същество е мъртво. Това означава, че душата вече не съществува, а съществуват само разделените елементи - дух и тяло. Човешкото същество може да функционира само ако двете същности работят заедно.

Друг образ на сътрудничеството между духа и тялото е връзката между пианиста и пианото. Пианото не може да издава звуци само по себе си. Нито пък пианистът може да създава музика без пианото. Музика се създава само когато пианистът и пианото работят заедно. Тази музика е комбинацията от музикант и инструмент. По същия начин душата е резултат от взаимодействието на духа и тялото. Тялото е пианото, а духът е пианиста. Два различни компонента водят до ново единство - живата душа. Според закона съществуват взаимни зависимости, но тялото се контролира от духа. Ако се разделят, вече няма да има музика. Животът приключва, когато духът напусне тялото.

Следователно духът и тялото са функционална единица. Те могат да функционират само заедно. Въпреки това духът е по-висш от тялото и го контролира. От своя страна тялото има фиксирани настройки, които духът не може да промени. Това означава, че дори духът да контролира тялото, той не може да прави с него повече, отколкото тялото може. Ето защо човешкият дух е ограничен от тялото.

Така става ясно, че петте човешки сетива - усещане, зрение, мирис, вкус и слух - могат да съществуват само в комбинация между тялото и духа. Физическата информация достига до кората на главния мозък чрез нервите през тялото и след това се представя на духа, който я усеща, мирише, вижда, чува или вкусва. Способността на духа да мисли също зависи от кората на главния мозък. Духът мисли сам за себе си, но не и без мозъчната кора. Точно както краката се използват за ходене, въпреки че не могат да ходят сами, така и духът не може да мисли без функциониращ мозък. Двете звена винаги участват във всичко, което човек прави.

Reuter, H. (2014): Geschichte der Psychologie. Hogrefe, стр. 31-45 ↩