16. Нов живот - единственото решение на човешкия проблем¶
Всички ние, хората, живеем от един живот, въпреки че сме различни личности. Няма изключение. Всички ние имаме един произход и той се крие в сътворението. Законът за наследствеността също е установен при сътворението. Библията ни показва, че в началото Бог е създал един-единствен индивид: Адам. Чрез библейския разказ в Битие 2 знаем как впоследствие от Адам е създадена Ева. Бог взема едно ребро от Адам и от него създава Ева. Ева също така е трябвало да се обвърже духовно с Бога. Подобно на Адам, тя също имала правилна идентичност като същество. Всички деца, които щяха да бъдат създадени от Адам и Ева в това състояние, щяха да имат живота на Адам и следователно също щяха да могат да живеят безкрайно дълго.
Адам е бил духовно свързан с Бога и е притежавал правилната идентичност: "Аз съм творение". Всички останали хора произлизат от Адам. Според Божия план човекът е трябвало да живее и да се възпроизвежда вечно, т.е. безкрайно дълго.
Но нещата се развиват по различен начин. Адам и Ева се заблудиха, като предположиха, че могат да променят самоличността си и да станат като Бога. Тази самозаблуда довела до отделяне от Бога. Тъй като обаче духовната зависимост е заложена във функциите на духа, те неизбежно станали духовно зависими един от друг. Те вече не можели да се доверяват на Бога и на Неговия непроменим закон. Вече не можели да вярват на Божието слово. Затова и двамата се довериха и повярваха в другия. Чрез самозаблуда обаче хората виждат себе си като духовно независими. Те живеят във въображаем балон, вярвайки, че мислят свободно, и не осъзнават, че всичките им мисли зависят само от това, което казват или правят другите хора. Успях да разпозная тази самозаблуда чрез физическото заболяване, защото то разкрива фалшивата психическа зависимост.
Любовта, от която човек се нуждае, може да бъде почерпена само от източника, който е предназначен за нея от самото начало на света. Точно както Бог от самото начало е определил откъде да получаваме кислород - от въздуха, а не от водата - така е определил и откъде и с какво изключително можем да задоволяваме духовните си нужди. Ако все още се опитваме да си поемем дълбоко въздух, докато сме под водата, това няма да завърши добре. Същото е и с духовната зависимост: ако получаваме любовта си от хората, това е все едно да получаваме въздух от водата.
Много е трудно човек да осъзнае това ужасно състояние на самозаблуда, тъй като в медицината и в науката като цяло не си даваме достатъчно ясна сметка за духовния аспект на развитието на болестта.
Като признаем самозаблудата, че човекът вярва, че е Бог, става ясно откъде произлизат всички учения, които отричат Бога. Но дори онези хора, които не отричат пряко Бога, не знаят защо се нуждаят от Бога. За съжаление, религиите не са препратка към любовта на Създателя, а по-скоро показват картина на един доминиращ и диктаторски Бог. Затова може да се каже, че в крайна сметка всички хора са в конфликт с Бога. Те вече не могат да се доближат до Него. Затова хората от хиляди години и по много различни начини се опитват да заменят липсата на близост с Бога. Много хора се надяват да намерят решение на своя проблем в религиите или идеологиите. Независимо дали става дума за Буда или Маркс, Конфуций или Ганди, целта винаги е да се реши по някакъв начин човешкият проблем. Това обаче не коригира фалшивата идентичност.
Животът на Адам, от който произлизаме всички ние, е окончателно отделен от Бога. Това означава, че вече не сме трайно жизнеспособни и трябва да умрем. Ако нямаше начин да се измъкнем от това фактически мъртво състояние, да го заменим, за да преминем към неограничен във времето живот, нямаше да сме живи изобщо.
Възможно ли е да се обърне човек, който погрешно вярва, че самият той е Бог?
Случай 15
Запознах се с будистки монах в Мианмар. Той беше на около 50 години, имаше изключително уголемена щитовидна жлеза с хипертиреоидизъм и сериозни сърдечни проблеми. Никакви лекарства не му помагаха. Преди десет години съпругата му се е разделила с него и е взела децата със себе си. След това той потънал в депресия и хазарт. След известно време проиграл всички пари на родителите си, около 60 000 щатски долара. Това било цяло състояние, защото в Мианмар хората печелят само по 1 долар на ден. След като проиграл парите, той изпаднал в дълбоко разкаяние, защото с действията си съсипал родителите си. Станал монах, много медитирал и напразно търсел покой.
Какво е разболяло този човек? Кой е причинил проблемите в щитовидната жлеза? Отговорът е: самият той! Духът му контролира цялото му тяло, включително щитовидната жлеза и сърцето. Духът му е натъжен и той не вижда решение на проблема си. Той бил духовно зависим от любовта на съпругата и децата си. Когато изгубил тази любов, не виждал изход, освен да си набави по някакъв начин добри чувства чрез хазарт. Хазартът бил заместител на любовта. Не самата игра, а хората, с които играел. Но и те си отидоха, когато парите свършиха. Той не осъзнаваше, че се забърква в още по-дълбоки проблеми. Физическото му заболяване беше отражение на фалшивата му психическа зависимост. Духът му нямаше решение. Монашеството и медитацията също не му донесоха никакво изцеление. Какво му предложих като решение? "Нуждаеш се от нов живот с нова идентичност".
Защо нов живот с нова самоличност? Защото старият живот може да се обвърже с хора, а понякога и с животни, само за да задоволи духовните си потребности. Той не е способен да се обвърже духовно с Бога с идентичността "Аз съм Бог". Ако това беше възможно, нямаше да има нужда от нов живот с точка на привързаност само към Бога. Всички проблеми на човека могат да бъдат обобщени в един-единствен въпрос: от кого съм духовно зависим? Зависимостта от Бога е физиологична, нормална и няма алтернатива на нея.
Вече видяхме, че няма избор по отношение на потребностите и източниците на потребности. Щом човек изгуби източника на задоволяване на потребностите си, той не може да живее. Ако вече няма достъп до прясна вода, той трябва да умре. По същия начин той не може да съществува, ако няма достъп до източник на любов. Фактът, че изобщо живеем за кратко време, въпреки че сме отделени от източника на Божията любов, се дължи единствено на Неговата благодат, за да можем да излезем от стария живот в новия. Ако човек пропусне тази временна възможност да промени състоянието си, единственото, което му остава, е несъществуването или вечната смърт.
Следователно нашите болести и симптоми са едновременно индикация и предупреждение, че сме обвързани с погрешна духовна точка на привързаност (към други хора), за да можем да я разпознаем като фалшива. В резултат на това ни се дава възможност да изберем да се откажем от грешката на стария живот и да се обвържем с истинския източник на любов и живот, като я заменим с истината на новия.
Откъде идва новият живот? Как е създаден?