12. Кой понася загубите?¶

Мисълта, че сте претърпели лична загуба, може да характеризира остатъка от живота ви. Бих искал да опиша това в някои много трудни случаи.

Случай 9

По време на престоя си в чужбина се запознах с млада жена в началото на 20-те години, която страдаше от депресия в продължение на 5 години и многократно имаше мисли за самоубийство. Обикновено мислите за самоубийство произтичат от фалшивата идентичност "Аз съм Бог". Какво се беше случило? Преди 5 години с жената, която по това време все още била момиче, се свързал приятел от детската градина. Той я поканил да отидат в едно кафене в града. Дори бил попитал родителите ѝ дали може да я вземе със себе си. Мъжът я взел с кола. В колата обаче имало още трима мъже. Те спрели по пътя, изнасилили момичето и почти го убили. Изпитвайки смъртен страх, тя някак си успяла да избяга и потърсила помощ в съседното село. Мъжът, който уж искал да ѝ помогне, я качил в колата си, за да я изнасили отново и едва не я пребил до смърт.

Това момиче е преживяло две ужасни събития в бърза последователност. Грешно ли е това, което мъжете са направили с нея? На 100 процента. Но каква е причината тя да страда толкова много психически след 5 години? Дали все още е събитието, или как го възприема?

Дали травмите, които не можем да променим, правят живота ни труден? Или това, което мислим за травмата? Изненадващо е, че много жертви на изнасилване имат начин на мислене, който е неразбираем отвън. Младата жена изпитваше угризения, че тези ужасни неща са ѝ се случили. "Не си се качила в колата, за да бъдеш изнасилена - намесих се аз. Но жената не се съгласи: "Не, можех да го предотвратя!". Нейното разкаяние, мисълта, че е можела да го предотврати, идва от идеята: "Аз съм Бог" или "Аз предварително знам какво може да се случи". Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще. Въпреки това жената е твърдо убедена, че е направила нещо нередно и затова е била изнасилена.

Този случай показва ужасно погрешния мисловен процес на човешките същества. Трудно е да се покаже на пациентите тяхната грешка, когато те са дълбоко убедени, че са прави. Въпреки това, за щастие, има добри аргументи в полза на разкриването на грешката. Затова попитах жената: "Какво ви причинява мисълта, че се обвинявате?". Нейният отговор беше: "Мисълта не ми носи нищо добро".

В този момент жената със сигурност беше права. Моля, проверете сами как се чувствате, когато имате мисли за вина. Тялото реагира незабавно и ясно сигнализира: Това е несвободна и невярна мисъл. Това е първото доказателство, че жената е анализирала събитието неправилно. Второто доказателство беше нейната депресия, объркването на телесните ѝ процеси. Нейното страдание доказваше, че преценката ѝ, т.е. мислите на жената, бяха погрешни и не биха могли да бъдат верни.

Съответното лице не носи отговорност за престъплението. То обаче трябва да се стреми да направи всичко възможно, за да избегне използването на това деяние срещу себе си и да се самоунищожи в резултат на това. За да направи това, то трябва да има решение на своя проблем.

Случай 10

Пациентка в напреднала възраст е имала силна кашлица в продължение на почти две години. Кашлицата не изчезвала нито чрез инхалации, нито с лекарства. Чувах кашлицата още от чакалнята. Освен това тя страдаше от рак на корема в продължение на 20 години, което беше довело до незадържане на пикочния мехур в продължение на 10 години. Пациентката трябваше да изпразва пикочния си мехур на всеки 30 минути. Комбинацията от кашлица и инконтиненция била много стресираща за нея и не можела да бъде преодоляна дори след няколко операции.

Историята на пациентката е следната: Майка ѝ никога не я е хвалела. В детството и юношеството ѝ майка ѝ само се е възползвала от нея и предпочитала братята ѝ. Майка ѝ починала преди 20 години. Поради това пациентката вече не можела да компенсира тази липса по никакъв начин. Сега, дори и на почти 80-годишна възраст, тя все още страда от факта, че майка ѝ не я е похвалила. На практика майка ѝ била в списъка на длъжниците.

Какво е необходимо, за да се оправи? Тя трябва да признае грешката, че майка ѝ не ѝ дължи похвала. На пръв поглед това звучи много сурово, но тя би трябвало да е нещо повече от дете - а именно Бог - ако майка ѝ трябва да я хвали. По време на консултативния сеанс за функциите на човека и закона на природата ѝ обясних: "За да стане човек здрав, е необходимо да обича майка си и така да я освободи от вината. Мисълта, че майка ти само се е възползвала от теб, е стресираща и тялото ти ясно го доказва".

Тъй като пациентката беше вярваща жена, я посъветвах да се обърне към Бог с молба да ѝ помогне да промени отношението си към майка си, за да може да я обича. След три седмици пациентката се върна в кабинета. Въпреки че седеше по-дълго в чакалнята, не чух повече кашлица. Когато влезе в стаята за лечение, тя заяви, че сияе от радост: "Не съм кашляла, откакто ви видях за последен път, и пикочният ми мехур отново работи перфектно". По време на вечерната си молитва тя беше изразила пред Бога това желание за любов към майка си и в резултат на това се беше възстановила.

Духът ни е отговорен за това, което се случва в тялото ни. Духът причинява проблеми на тялото, защото смята, че другите му дължат нещо, от което той абсолютно се нуждае.

Случай 11

Пациентка на възраст около 60 години е с напреднал рак. Историята на живота ѝ не беше никак приятна. На тригодишна възраст майка ѝ се отрекла от нея и я изоставила. На 13-годишна възраст била изнасилена от брата на своя приятелка. По-късно, без да знае, се омъжва за мъж педофил, който насилва децата им. Когато научава за това, тя се развежда с него, но нанесените вреди остават в съзнанието ѝ като лична загуба. Осем години след развода тя се разболява.

Нека се поставим на мястото на тази жена. Тя е била обидена многократно. Това е започнало още в ранното ѝ детство. Могат ли тези, които са я обидили, да компенсират своята вина? Не, несправедливостта, която е преживяла, не може да бъде поправена. Но чувството ѝ за справедливост го изисква. Тя не може да изключи желанието си за справедливост. Така тя се самоунищожава поради невъзможността да задоволи чувството си за справедливост.

Без значение какво е съдържанието на една мисъл, всички мисли произлизат или от истината, или от лъжата за самия себе си. Няма нищо междинно, дори неутрална зона. Истинският проблем винаги е само една лъжа за нас самите. Тъй като всичко това се случва в подсъзнанието в бърза последователност, ние трябва съзнателно да поставим под въпрос начина си на мислене за събитията, свързани със загубата.

Затова искаме да разгледаме основните разлики между двете идентичности "Аз съм Бог" и "Аз съм творение".

Зависимост:

Ако съм Бог, аз съм духовно независим, защото съм производител на информацията, от която се нуждая.
Ако аз съм творение, тогава моят дух е канал и аз съм духовно зависим, автоматично от моя Създател.

Собственост:

Ако Аз съм Бог, всичко ми принадлежи.
Като творение обаче нищо не може да ми принадлежи.

Автономност:

Ако съм Бог, правя всичко от себе си и извън себе си.
Като творение не мога да правя нищо от себе си. Аз само давам това, което съм взел преди.

Отправна точка:

Ако аз съм Бог, всичко се върти около мен.
Ако аз съм творение, нищо не се върти около мен.

В края на мисловния процес винаги остава само категоризацията на печалбата или загубата. Личната загуба обаче не може да бъде приета. Ето защо остава да се отговори на въпроса: Съществува ли наистина личната загуба или тя е илюзия? Въз основа на разрушителния ефект върху тялото на човека, който мисли за загуба, безнадеждността на духа и според закона на природата, личната загуба трябва да бъде разкрита и разбрана като измама.

Ако някой не е в състояние да преработи несправедливостта, която е преживял, от гледната точка на творение, той остава в капана ѝ до края на живота си и трябва да страда от болести и физическа болка. Разговарял съм с някои хора, които след 40, 50 или 60 години, през целия си живот, все още страдат, защото в детството им се е случило нещо лошо. Ние нямаме избор. Трябва да пресмятаме и оценяваме всичко, което преживяваме. Трябва да го обмислим и не можем да избегнем, да отминем или да пропуснем това последващо мислене. Свобода на мисълта обаче има тогава, когато знам от каква гледна точка я мисля. Всеки, който възприеме перспективата на творението, която е истината за нас самите, става свободен и в зависимост от тежестта на заболяването - здрав.