Към съдържанието

7. Как възниква болестта?

Бих искал да ви разкажа за един случай, при който научих принципа на развитие на болестта. Успях да го наблюдавам отново и отново по един и същи начин при всички следващи пациенти и не открих друга закономерност.

Случай 5

Пациентка в началото на 30-те години страда от упорито, силно главоболие в продължение на 14 дни, което просто не отшумява, въпреки приема на болкоуспокояващи. Тя е лекувана от личния си лекар за тези главоболия без успех, след което той я насочва към мен, за да изключа инфекция на синусите. Прегледах пациентката обстойно, но не открих нищо необичайно. Тъй като жената правеше много притеснено впечатление, си помислих за мозъчен тумор или мозъчен кръвоизлив. Компютърната томография на главата, извършена в същия ден, не показа никакви необичайни констатации.

Първоначално болката на жената беше необяснима. Тя не беше претърпяла травма на главата или друго физическо въздействие. Дали болката ѝ беше плод на въображението ѝ? Разбира се, не можете да видите болката, но можете да я визуализирате чрез функционално ядрено-магнитно резонансно сканиране, като идентифицирате активираните зони в мозъка. Знаем, че хората изпитват болка, когато се появят определени модели на активиране1. Болката е химическа реакция от лимбичната система, която сигнализира за болка на духа в мозъчната кора.

Как трябваше да постъпя с жената? Тя имаше правдоподобни тежки оплаквания. Болката не може да бъде въображаема. Тя обаче може да бъде предизвикана от въображението. Но ако я има, тя е физиологично разбираема. Мога да потвърдя това от собствения си опит. Когато по време на следването си по медицина присъствах на сутрешна лекция за опасността за живота при апендицит, около полунощ същия ден започнах да усещам болки в областта на апендикса. Страхувайки се, че мога да умра, веднага отидох в спешното отделение, където бях приет като стационарен пациент. След двудневни изследвания, за да се установи дали имам апендицит, или не, апендиксът ми беше отстранен за по-сигурно. Оказа се, че той не е възпален.

Случай 5 продължение

Тъй като нямаше физическа причина за болката, оставаше само психическият компонент. Попитах дали преди две седмици се е случило нещо, което да е повлияло на пациентката. Тогава жената каза: "Преди две седмици разбрах, че моят приятел ми е изневерил". Връзката им продължила една година и тя се е отказала от много неща, за да се премести при него от далечно място. Тя оставила членовете на семейството си, за да живее с него. Сега разбрала, че той ѝ е изневерил.

В съзнанието си сме затвърдили нуждата от вярност, а изневярата е обратното на това. Тъй като се определяме от потребностите си, автоматично реагираме на противоположна потребност с отхвърляне. Така е постъпила и тази жена. Това, което ме интересуваше обаче, беше коя мисъл е довела до главоболието. Затова я попитах какви мисли е имала за приятеля си, преди да чуе новината и какви са били мислите ѝ след това. Преди това тя е имала само любящи мисли към него. Любящите мисли по принцип са свободни мисли, т.е. те задоволяват духовната ни потребност. Всяка свободна мисъл води до решения, които задействат телесно ориентиран импулс на електрическия ток и предизвикват положителна емоция в лимбичната система. Това е физическото потвърждение, че електрическият импулс е бил подходящ за тялото и дава на духа информацията: Продължавай! Любящото мислене не може да предизвика разстройство, а следователно и заболяване в тялото.

Но сега жената получава лошата новина за изневярата на приятеля си. Тази информация нарушава потребността на духа от лоялност, истинност и справедливост. Защото ако мъжът изневери, той не само нарушава лоялността и не е честен, но и извършва несправедливост. Как реагира жената на нарушаването на лоялността? Тя се чувства разочарована, наранена е и също така има мисли за отмъщение.

Тези негативни мисли генерират електрически импулс, който очевидно вреди на тялото. Това са несвободните мисли, които духът мисли и с които той се блокира. Всеки път, когато духът поставя себе си в плен, той взема решения, които не са в съответствие с тялото, които предизвикват електрически импулс в мозъка, който не е в съответствие с тялото. Този фалшив импулс води до увреждане на мозъка и на всички други органи, свързани с него. За да обобщим: Негативните и несвободни мисли винаги водят до несъответстващ на тялото електрически импулс с повече или по-малко сериозни увреждания на тялото.2

Най-общо казано, човешката потребност възниква, когато някой прави нещо, което не задоволява нуждите на неговия дух. Тази антипотребност се възприема като възможност да се предприемат действия срещу нея. Тъй като обаче другият човек (обикновено) не може да бъде променен, това начинание е пленничество на самия себе си. Колкото повече човек се вкопчва в тези несвободни мисли, толкова повече те се умножават и в съзнанието възникват допълнителни нерешими проблеми. Пациентката беше попаднала в капана на още една мисъл, която я измъчваше в продължение на 14 дни: "Бих искала да задържа приятеля си, ако имах гаранцията, че той никога повече няма да ми изневери." Това я поставя в невъзможна ситуация, защото каква е гаранцията, че приятелят ѝ ще ѝ остане верен и занапред? Самата тя знае, че такава гаранция няма, но въпреки това държи на приятеля си и би го принудила да ѝ бъде верен, ако е възможно. Тази вътрешна принуда води до главоболие.

Сега възниква въпросът за причината за нашите взаимоотношения. Защо влизаме в тях? Общото убеждение е, че се нуждаем от ближните си, за да задоволим духовните си потребности. Тази пациентка също вярва, че се нуждае от приятеля си, за да задоволи духовните си потребности. Тя вярва, че той може да задоволи потребностите ѝ от любов, вярност и сигурност. Ето защо тя го е избрала и живее с него. Може ли приятелят ѝ изобщо да задоволи нейните потребности? Реалистична ли е молбата ѝ? Допуска ли природният закон възможността единият да пие, да се храни или да мисли вместо другия?

Неведнъж съм виждал, че всеки реагира срещу себе си, когато някой друг направи нещо, което е в разрез с неговите духовни потребности. Те нараняват себе си, без да го осъзнават и без да искат. Такъв е случаят и с тази пациентка, тя се намира в психически плен и сама си произвежда главоболия, защото е убедена, че нейният приятел ѝ дължи вярност. И аз се съгласих с нея, докато не осъзнах, че духът ѝ вреди на тялото ѝ с това искане и че природният закон не позволява това, което тя иска. Едва когато "погледнах по-отблизо" на цялата случка, осъзнах грешката в мисленето си.

Като лекар приемам, че всичко, което вреди на тялото, не трябва да се прави на него. Ако дам на организма неподходяща храна, той ще реагира отрицателно на нея. Ако тялото реагира отрицателно на моите мисли, значи те не могат да бъдат правилни. Тогава трябва да променя тези мисли, точно както правя с храната, която е вредна за тялото.

И така, каква е мисловната грешка, която успях да разпозная при всички следващи пациенти? Тя се състои в несъзнателна самозаблуда, която не се смята за лъжа. И тъй като тя е обща за всички нас, всеки е свой собствен враг и се самоунищожава, когато близките му, грижещите се за него, не правят това, което трябва, или когато умират. Тази несъзнателна самозаблуда щеше да остане непозната за мен, ако не бях взел за мерило болестта и природния закон.

  1. Kröner-Herwig, B. et al, (2011): Schmerzpsychotherapie: (7-мо изд..) Springer, стр. 6 ↩

  2. Мислите достигат до костния мозък като импулс чрез лимбичната система като следваща точка в човешката кръвоносна система. Още мъдрият Соломон пише, че тревожният дух кара костите да изсъхват (Притчи 17:22). Той е знаел, че всички физически болести идват от костния мозък. Именно там се произвежда кръвта, т.е. всички антитела и защитни клетки. Всичко, което се случва в костния мозък, става по заповед на духа. Дейността на костния мозък оказва влияние върху функционирането на всички останали органи в тялото. Материалните елементи като въздух, вода и храна навлизат във функционалния цикъл на човешкото същество чрез белите дробове, стомаха и т.н. едва след мислите. В началото на човешкото същество е любовта като духовен елемент, а не химията. От органите информацията се връща в лимбичната система, след това в кората на главния мозък и оттам в духа, като по този начин завършва функционалният цикъл на човека. ↩